Блогът на holi :: Бъдеще Butterfly

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.09.2011 22:25 - Бъдеще Butterfly

Прочетен: 1423 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2011 22:25

Гумите на колата изсвистяха, размина се с другата кола за малко...съвсем за малко. Спря колата в близката отбивка на магистралата и си пое дълбоко дъх. Спомените, които нахлуха в главата му, накараха съцерто да бие още по-силно, толкова, че можеше да го чуе. Беше се разсеял само за секунда, подявлите секунда, която можеше да коства неговия или нечии друг живот. Защо му беше да бърза да се прибере, вкъщи никой не го чакаше.
Загледа се в небето, то бе толкова навъсено, потискащо, сякаш вече крещеше, че има нужда да завали. Остана няколко секунди загледан в него и по стъклото на колата затрополиха капки дъжд. Бяха големи и се спускаха с ярост, която искаше да предизвика вниманието и да накара всички навън да се изпокрият бързо. Той потегли отново, този път бавно, внимателно, без да отклони вниманието си за миг.
След няколко часа паркира черната Kia ceed и се качи пеша до апаратамента си. Обичаше да изкачва стълбите. Отвори вратата и го посрещна мрака. Но дори в мрака можеше да я види седнала и усмихваща се на дивана. Жената, която не можеше да има, защото вече принадлежеше на друг. Жената заради, която пътят му винаги можеше да мине през найния град, но която макар и не вярна щеше да остане завинаги до съпруга си. Дали заради мнението на другите, дали заради децата й, или защото просто не го обичаше достатъчно. Радваше го това, че пътуваше често, това помагаше много на тайните им срещи. Само, че това вече нямаше значение, защото днес тя беше обявила края им. За своите трийсет години беше направил много лудории, които изписваха усмивка на лицето му. Но тази лудост, тази беше друга, тя беше заседнала в гърлото му като буца и не искаше да помръдне от там. И дори това, че най-после беше получил работата, която искаше и животът му вървеше кажи речи по плана, който бе начертал, не можеше да изтрие лицето на тази жена от хола. Запали лампата, светелината разсея видението. Отвори бутилка вино и си поръча пица по телефона.
Не му се гледаше телевизия. Включи компютъра си и започна да чете новинарските сайтове. Една реклама спря погледа му. Беше я виждал стотици пъти. Но чак сега я загледа. Сайт за запознанства, винаги му се беше струвало жалко и тази дума описваше най-слабо мнението му за тях. Но сега кликна върху банера и отвори страницата, регистрира се на шега, но не сложи снимка в профила си и заразгледа какво се предлага на пазара. Мнението му се затвърди - беше пълно с малолетни, облечени или по-точно съблечени като кабаретни актриси. Е, трябваше да признае, че имаше и някои, които изглеждаха нормални. Спря се на едно име (защото нямаше снимка) Butterfly. Допадна му и я поздрави. На вратата се позвъни, пицата пристигна. Наля си чаша вино и седна на бюрото. Бяха му нужни точно десет минути, за да разбере, че не бе срещал по-арогантна жена. Макар да не я чуваше, дързостта й се четеше в думите. Подразни го, но й предложи да си разменят имейлите тъй като той смята да изтрие профила си. "Както искаш" беше нейния отговор. И му пожела приятна вечер.
Пицата беше свършила някак неусетно, а бутилката с вино беше почти пълна. След този ден искаше само да вземе душ и да си ляга. Да, щеше да вземе душ и да изтрие акаунта си в глупавия сайт.
Излезе от банята. Запъти се към лап топа и...го затвори. Легна си и заспа веднага. Сутринта в главата му имаше една усмивка, която никога повече нямаше да види и един арогантен глас, който никога не бе чувал...Слезе по стълбите, качи се в колата и тръгна към офиса.
Вечерта след работа отиде на по бира с приятели. Една жена опредлено напрвави впечетление на всички им. Беше чаровна, сервитьорката беше натопила букета й червени рози във ваза, но въпреки усмивките и мнението, което създаде у приятелите му, той видя в очите й нещо, нещо като тъга, която се опитваше да оплете в мрежите на смеха си...
(Следва...)

Нагоре